s7r (Валери Шуманов)
256 444
17 дек. 2008 г., 10:46

Истинската стойност... 

  Поэзия
785 0 7
Липсва великото в мойта поезия -
аз пиша за многото малки неща.
Забравям за болката, мъката, стреса -
когато го правя. Когато творя.

Не мога да пиша загадки, мистерии
не мога да пиша за глад и войни.
Не ходя на опера. Никои галерии
не бих посещавал. Дори съм лаик.

Не се запознавам с интересните хора,
трудно говоря без грешки дори.
Рядко съм прав, но винаги споря,
и ставам досаден. Но така съм щастлив.

Не очаквам някой да кресне: "Велико" -
прочитайки някакъв тягостен стих.
Поредното драскано. Слагам го в плика
и се правя на твърд. Ала Тя ме проби.

Тя ме проби - като нож във хартия,
даже не помня кога ме срази.
Във римите пробвах да я убия,
но тя дори там, дори там победи.

Затова няма нищо велико в куплетите,
които написах самотен и див.
Вкарвам ги в плик. Простотии. Поредните.
Дори не усетих, че плика изгорих.

© Валери Шуманов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ето това е таланта-просто си драскаш нещо,а то взело,че станало хубаво!
  • (възклик)!!!
  • Харесва ми!!!
  • Аааа, този стих е уникален!!! Браво на теб!
  • интересно е...хареса ми!
  • Харесвам как пишеш. Ти си умно и чувствително момче. Правиш го красиво.
  • "Не се запознавам с интересните хора,
    трудно говоря без грешки дори.
    Рядко съм прав, но винаги споря,
    и ставам досаден. Но така съм щастлив."

    Хареса ми! Много даже...
Предложения
: ??:??