Истинската стойност...
Липсва великото в мойта поезия -
аз пиша за многото малки неща.
Забравям за болката, мъката, стреса -
когато го правя. Когато творя.
Не мога да пиша загадки, мистерии
не мога да пиша за глад и войни.
Не ходя на опера. Никои галерии
не бих посещавал. Дори съм лаик.
Не се запознавам с интересните хора,
трудно говоря без грешки дори.
Рядко съм прав, но винаги споря,
и ставам досаден. Но така съм щастлив.
Не очаквам някой да кресне: "Велико" -
прочитайки някакъв тягостен стих.
Поредното драскано. Слагам го в плика
и се правя на твърд. Ала Тя ме проби.
Тя ме проби - като нож във хартия,
даже не помня кога ме срази.
Във римите пробвах да я убия,
но тя дори там, дори там победи.
Затова няма нищо велико в куплетите,
които написах самотен и див.
Вкарвам ги в плик. Простотии. Поредните.
Дори не усетих, че плика изгорих.
аз пиша за многото малки неща.
Забравям за болката, мъката, стреса -
когато го правя. Когато творя.
Не мога да пиша загадки, мистерии
не мога да пиша за глад и войни.
Не ходя на опера. Никои галерии
не бих посещавал. Дори съм лаик.
Не се запознавам с интересните хора,
трудно говоря без грешки дори.
Рядко съм прав, но винаги споря,
и ставам досаден. Но така съм щастлив.
Не очаквам някой да кресне: "Велико" -
прочитайки някакъв тягостен стих.
Поредното драскано. Слагам го в плика
и се правя на твърд. Ала Тя ме проби.
Тя ме проби - като нож във хартия,
даже не помня кога ме срази.
Във римите пробвах да я убия,
но тя дори там, дори там победи.
Затова няма нищо велико в куплетите,
които написах самотен и див.
Вкарвам ги в плик. Простотии. Поредните.
Дори не усетих, че плика изгорих.
© Валери Шуманов All rights reserved.
