Когато сутрин се събудя и имам покрив над главата си,
дай ми да закуся с малко хляб, за да остана буден.
Пред теб ще разгърна аз душата си,
за да видиш душа сродна в живота труден.
Дай ми мед захаросан, да преглътна моментите горчиви,
дай ми музика прочувствена и изкуството ми дай!
От вдъхновението произведения раждат се красиви,
забравяйки къде си, ще попаднеш в рай!
Признания не трябват ми за обяд,
нито пък похвали за вечеря,
защото чувствам се истински богат,
когато щастието в една усмивка аз намеря!
© Ивайло Захариев Все права защищены