Историите на баба
Ние с моята баба много си приличахме,
правихме си сладки и да ги хапваме обичахме.
Баба можеше да сготви, моята любима супа
и ми сипваше от нея, в шарена, дълбока купа.
Щом помолех с кротък глас “Бабо, разкажи ми!“
Сядахме в уречен час с истории любими.
Тя с усмивка всеки път редеше своето детство,
как била добро дете и се учила прилежно!
Как на село в ранен час изкарвала овцете
и имала мечта без глас, да литне с орлите!
Как брала е с дружки вън, билки и цветя,
как кът било е за храна… Дали било е сън…
Понякога във трудни дни са ходили с галоши,
летата ги приветствали и шляпали са боси!
И днес си спомням как с ръка ми галеше косите
Гълчеше ме с мекота, да не газя във реките.
Отдавна отлетя натам, където спомен стихва!
Сега аз баба съм и знам, към всичко се привиква!
На внуците в уречен час един ден ще разкажа,
че детството се буди в нас с рисунка на паважа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
