2 янв. 2016 г., 12:01

Историография

458 0 0

Последните
пишат историята - страхливите,
оцелелите,
оздравелите.
А телата на тези,
пъчили се безсмислено,
са отдавна
предадени
на сирените.

 

Разделено,
морето над тях се затваря,
а вълните
зашива ги пяната.
Никой няма,
а няма и как
да познае
за какво са се борили
или карали.

 

И когато внезапно
ръката удавник
размаха,
от брега,
избълван от китове,
неразбрал много ясно
какво точно става,
най-неучаствалият
ще има
най-пълната версия
за събитията.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...