2 ene 2016, 12:01

Историография

  Poesía » Otra
462 0 0

Последните
пишат историята - страхливите,
оцелелите,
оздравелите.
А телата на тези,
пъчили се безсмислено,
са отдавна
предадени
на сирените.

 

Разделено,
морето над тях се затваря,
а вълните
зашива ги пяната.
Никой няма,
а няма и как
да познае
за какво са се борили
или карали.

 

И когато внезапно
ръката удавник
размаха,
от брега,
избълван от китове,
неразбрал много ясно
какво точно става,
най-неучаствалият
ще има
най-пълната версия
за събитията.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....