Jan 2, 2016, 12:01 PM

Историография

  Poetry » Other
455 0 0

Последните
пишат историята - страхливите,
оцелелите,
оздравелите.
А телата на тези,
пъчили се безсмислено,
са отдавна
предадени
на сирените.

 

Разделено,
морето над тях се затваря,
а вълните
зашива ги пяната.
Никой няма,
а няма и как
да познае
за какво са се борили
или карали.

 

И когато внезапно
ръката удавник
размаха,
от брега,
избълван от китове,
неразбрал много ясно
какво точно става,
най-неучаствалият
ще има
най-пълната версия
за събитията.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...