2.01.2016 г., 12:01

Историография

461 0 0

Последните
пишат историята - страхливите,
оцелелите,
оздравелите.
А телата на тези,
пъчили се безсмислено,
са отдавна
предадени
на сирените.

 

Разделено,
морето над тях се затваря,
а вълните
зашива ги пяната.
Никой няма,
а няма и как
да познае
за какво са се борили
или карали.

 

И когато внезапно
ръката удавник
размаха,
от брега,
избълван от китове,
неразбрал много ясно
какво точно става,
най-неучаствалият
ще има
най-пълната версия
за събитията.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...