Всички мисли са история,
гълъбите на тавана отлетяха,
любовна мъка - той пребори я,
колелата на тъгата спряха.
Идват и си отиват чувства,
меланхолии на опашка чакат,
за новата любов предчувствам
очите пак невинно ще заплачат.
Това е то - кръга затворен:
емоции, живот, съдба...
Душата чувства се свободна,
а бреме беше ли това...
© Георги Георгиев Все права защищены
хубаво пишеш.