etikki (Мариета Караджова)
100 82
21 сент. 2011 г., 16:16

История 

  Поэзия » Любовная
693 1 13

В сърцето ми промъкна се на пръсти,
оставяйки по пътя си звезди,
със името ти нощите си кръстих
и паднах в плен на твоите очи.
Но избледня смехът ни и изгасна
във ритъма задъхан на нощта,
и лутаща се в сенките неясни,
душата ми след тебе закрещя.
И после те изстрадах и изплаках,
додето не престана да боли.
Додето не остана нито капка,
която вътре в мене да кърви.
И бяхме безразлични. И студени.
Забравихме дори да сме добри.
И търсехме сърцата си, дарени
един на друг, но някога преди.
Сега стоим, смирено коленичили
на нашите миражи в пепелта.
Но все така наивно се обичаме,
погледнем ли зад своята тъга.

 

 

© Мариета Караджова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??