etikki (Мариета Караджова)
100 82
Sep 21, 2011, 4:16 PM

История 

  Poetry » Love
747 1 13

В сърцето ми промъкна се на пръсти,
оставяйки по пътя си звезди,
със името ти нощите си кръстих
и паднах в плен на твоите очи.
Но избледня смехът ни и изгасна
във ритъма задъхан на нощта,
и лутаща се в сенките неясни,
душата ми след тебе закрещя.
И после те изстрадах и изплаках,
додето не престана да боли.
Додето не остана нито капка,
която вътре в мене да кърви.
И бяхме безразлични. И студени.
Забравихме дори да сме добри.
И търсехме сърцата си, дарени
един на друг, но някога преди.
Сега стоим, смирено коленичили
на нашите миражи в пепелта.
Но все така наивно се обичаме,
погледнем ли зад своята тъга.

 

 

© Мариета Караджова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??