История
В сърцето ми промъкна се на пръсти,
оставяйки по пътя си звезди,
със името ти нощите си кръстих
и паднах в плен на твоите очи.
Но избледня смехът ни и изгасна
във ритъма задъхан на нощта,
и лутаща се в сенките неясни,
душата ми след тебе закрещя.
И после те изстрадах и изплаках,
додето не престана да боли.
Додето не остана нито капка,
която вътре в мене да кърви.
И бяхме безразлични. И студени.
Забравихме дори да сме добри.
И търсехме сърцата си, дарени
един на друг, но някога преди.
Сега стоим, смирено коленичили
на нашите миражи в пепелта.
Но все така наивно се обичаме,
погледнем ли зад своята тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Караджова Всички права запазени
поздрави.
