11 янв. 2009 г., 17:50

История 

  Поэзия
699 0 1

                                                История

Искаш ли да ти разкажа история
за любов , тъга и за агония,
за това как мечтите си отиват
и как без
смисъл  животът ни се срива.


И както всички истории и тази
ще учи как любов се пази,
ще учи как любов се губи
само с малки прости думи.

Обичаха се силно двама,
ала тяхната любов голяма
спъна се във камъче едно
и  изпълни  сърцата им със зло.

 Камъчето бе със име Завист,
тази  хорска вечна  слабост,
всеки пожела си да е пръв
и на другия обърна гръб.
 
И в желанието за величие,
момчето нагруби момичето,
а тя, с идеята да се докаже,
реши любимия си да накаже.

Погледна го, удари го и си отиде,
 дори не се обърна,  за да види
как от мъжките очи
закапаха безброй сълзи.

И много опити напразни
не върнаха душите празни,
от гордост и от глупост може би
завинаги останаха сами.

© Николет Детелинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • опа ... моя градска...
    стихът е разводнен и ако може да се каже ... "прекалено" сюжетен
    наистина все едно си се опитала сапунка да ни разкажеш ...

    пиши ... помотай се в сайта ако имаш време да четеш ... и мисля че ще има с какво да ни зарадваш...

    Поздрави!
Предложения
: ??:??