11.01.2009 г., 17:50

История

865 0 1

                                                История

Искаш ли да ти разкажа история
за любов , тъга и за агония,
за това как мечтите си отиват
и как без
смисъл  животът ни се срива.


И както всички истории и тази
ще учи как любов се пази,
ще учи как любов се губи
само с малки прости думи.

Обичаха се силно двама,
ала тяхната любов голяма
спъна се във камъче едно
и  изпълни  сърцата им със зло.

 Камъчето бе със име Завист,
тази  хорска вечна  слабост,
всеки пожела си да е пръв
и на другия обърна гръб.
 
И в желанието за величие,
момчето нагруби момичето,
а тя, с идеята да се докаже,
реши любимия си да накаже.

Погледна го, удари го и си отиде,
 дори не се обърна,  за да види
как от мъжките очи
закапаха безброй сълзи.

И много опити напразни
не върнаха душите празни,
от гордост и от глупост може би
завинаги останаха сами.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николет Детелинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • опа ... моя градска...
    стихът е разводнен и ако може да се каже ... "прекалено" сюжетен
    наистина все едно си се опитала сапунка да ни разкажеш ...

    пиши ... помотай се в сайта ако имаш време да четеш ... и мисля че ще има с какво да ни зарадваш...

    Поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...