natq (Наталия Благоева)
30

4 июл. 2009 г., 00:01

История като нашата...

Поэзия » Другая

858 0 0

Погледни към безкрайното небе,

що простира се над нас.

На него свети луната,

красива, но самотна...

Загубила е тя любимия си,

точно като мен...

И всяка нощ, когато се показва

на небето, аз усещам нейната тъга...

Усещам, че тя го чака,

също както аз чакам теб...

Усещам любовта й, но

се питам дали той я усеща...?

Тяхната история ми напомня

на нашата... не мислиш ли...?

Но защо любовта не усещаш ти...?

Наистина боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Душа 🇧🇬