4 jul 2009, 0:01

История като нашата... 

  Poesía » Otra
553 0 0

Погледни към безкрайното небе,

що простира се над нас.

На него свети луната,

красива, но самотна...

 

Загубила е тя любимия си,

точно като мен...

И всяка нощ, когато се показва

на небето, аз усещам нейната тъга...

 

Усещам, че тя го чака,

също както аз чакам теб...

Усещам любовта й, но

се питам дали той я усеща...?

 

Тяхната история ми напомня

на нашата... не мислиш ли...?

Но защо любовта не усещаш ти...?

Наистина боли...

 

 

 

© Наталия Благоева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??