Погледни към безкрайното небе,
що простира се над нас.
На него свети луната,
красива, но самотна...
Загубила е тя любимия си,
точно като мен...
И всяка нощ, когато се показва
на небето, аз усещам нейната тъга...
Усещам, че тя го чака,
също както аз чакам теб...
Усещам любовта й, но
се питам дали той я усеща...?
Тяхната история ми напомня
на нашата... не мислиш ли...?
Но защо любовта не усещаш ти...?
Наистина боли...
© Наталия Благоева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
