Погледни към безкрайното небе,

що простира се над нас.

На него свети луната,

красива, но самотна...

Загубила е тя любимия си,

точно като мен...

И всяка нощ, когато се показва

на небето, аз усещам нейната тъга...

Усещам, че тя го чака,

също както аз чакам теб...

Усещам любовта й, но

се питам дали той я усеща...?

Тяхната история ми напомня

на нашата... не мислиш ли...?

Но защо любовта не усещаш ти...?

Наистина боли...