История като нашата...
Погледни към безкрайното небе,
що простира се над нас.
На него свети луната,
красива, но самотна...
Загубила е тя любимия си,
точно като мен...
И всяка нощ, когато се показва
на небето, аз усещам нейната тъга...
Усещам, че тя го чака,
също както аз чакам теб...
Усещам любовта й, но
се питам дали той я усеща...?
Тяхната история ми напомня
на нашата... не мислиш ли...?
Но защо любовта не усещаш ти...?
Наистина боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Благоева Всички права запазени