История с поука
Под камък огромен в дупка дълбока
живеела отровна змия.
Често на него за кратка почивка
посядала вечер жена.
Умеела от сърце да се радва
на цветята, на въздуха чист.
На пчелата, на работната мравка,
на слънцето и хоризонта лъчист.
А змията студена
се спотайвала озлобена
и дебнела търпеливо удобен момент
да ухапе отровно,
(влечуго нищожно),
за удоволствие и без аргумент.
Изпълзяла от тъмната дупка,
изсъскала с език раздвоен…
Но сметката се оказала крива.
Отнейде се появила топка бодлива.
И както се случва в животинския свят,
таралежът си направил … пищен обяд!
Е, разказах ви случка, а вие ми кажете
не е ли така и в човешкия свят?
Скромно се радваш на красивия миг,
а някой те клъцва с отровен език?
Затова поука всеки да вземе.
Не бъдете хапливи! Бъдете смирени!
Защото за добрия човек
има и правда, има и век!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
