25 дек. 2007 г., 12:24

История за двама млади

1.5K 0 3
История от древността
ми напомня за реалността.
Младеж до болка влюбен,
от живота бе погубен.
И ето що разказа ми го той.
Веднъж обсипан от порой
  "намерих аз едно момиче,
   което много да обичам.
   Но път далечен ни делеше
   и зла сила пак ни пакостеше.
   Любовта опита да ни погуби
   и всички спомени поиска да загуби..."
И бореха се двамата до края
за да достигнат те до рая.
Искаха да са щастливи
във времената им променливи.
Искаха да покажат
и на всички да докажат,
че любовта я има,
че болката е заличима.
И продъклжава младият герой
потънал в разказа си свой.
  "Борехме се с нея двама
   историята ни превърна се във драма.
   Искахме да бъдем заедно,
   бяхме двамата като едно.
   Но уви, живота ни в ад се превърна,
   злото всичко преобърна.
   Раздели ни двамата до края,
   прокле ни да се лутаме в безкрая".
Така живота ни ранява,
всеки без причина наранява.
Любовта от някой я отнема,
душата пак на всекиго превзема.
Но болката надделее ли във твоя ден,
считай, че си вече победен.
Силата изгуби ли се в теб,
живота няма смисъл веч зa теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че ви е харесало Това беше замислено като текст за песен, но не го реализихме Иначе мелодията беше много нежна и навяваше точно идеята за разказване на приказка между двама млади и както сме свикнали винаги има нещо зло, което ги разделя и така се появи наяве и това като идея Благодаря за оценките Весела Коледа
  • натъжи ме...приказно стихотворение.
    с много обич за теб.
  • Преказката ти ме разтърси !!!Нека болката не надделява никога!Честита Коледа !

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...