История за двама млади
ми напомня за реалността.
Младеж до болка влюбен,
от живота бе погубен.
И ето що разказа ми го той.
Веднъж обсипан от порой
"намерих аз едно момиче,
което много да обичам.
Но път далечен ни делеше
и зла сила пак ни пакостеше.
Любовта опита да ни погуби
и всички спомени поиска да загуби..."
И бореха се двамата до края
за да достигнат те до рая.
Искаха да са щастливи
във времената им променливи.
Искаха да покажат
и на всички да докажат,
че любовта я има,
че болката е заличима.
И продъклжава младият герой
потънал в разказа си свой.
"Борехме се с нея двама
историята ни превърна се във драма.
Искахме да бъдем заедно,
бяхме двамата като едно.
Но уви, живота ни в ад се превърна,
злото всичко преобърна.
Раздели ни двамата до края,
прокле ни да се лутаме в безкрая".
Така живота ни ранява,
всеки без причина наранява.
Любовта от някой я отнема,
душата пак на всекиго превзема.
Но болката надделее ли във твоя ден,
считай, че си вече победен.
Силата изгуби ли се в теб,
живота няма смисъл веч зa теб!
© Роси Георгиева All rights reserved.
Това беше замислено като текст за песен, но не го реализихме
Иначе мелодията беше много нежна и навяваше точно идеята за разказване на приказка между двама млади и както сме свикнали винаги има нещо зло, което ги разделя и така се появи наяве и това като идея