Аз още помня други дни,

 със други времена и нрави

 когато в мойте младини

 вървяха в синурите, крави...

 
Когато нашият народ

 превиваше гръб на полето,

 събирайки от него плод

 и радвайки се от сърцето.

Дойдоха Чужди в  моя край

 и те пред нищо не се спряха,

 и изградиха своя Рай,

 и срещу всички ни вървяха.

Тогава още аз растях

и търсех място на Земята,

 бях спиран аз, но не бях спрян,

 неканен влязох във Играта.

И свойте семена посях,

 намерих даже свойта ниша,

 къде със дързост, къде с страх

 в живота успях да се впиша...