16 дек. 2012 г., 17:19

Историята ми на кратко

600 0 0

Аз още помня други дни,

 със други времена и нрави

 когато в мойте младини

 вървяха в синурите, крави...

 
Когато нашият народ

 превиваше гръб на полето,

 събирайки от него плод

 и радвайки се от сърцето.


Дойдоха Чужди в  моя край

 и те пред нищо не се спряха,

 и изградиха своя Рай,

 и срещу всички ни вървяха.


Тогава още аз растях

и търсех място на Земята,

 бях спиран аз, но не бях спрян,

 неканен влязох във Играта.


И свойте семена посях,

 намерих даже свойта ниша,

 къде със дързост, къде с страх

 в живота успях да се впиша...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...