16 дек. 2012 г., 17:19

Историята ми на кратко

603 0 0

Аз още помня други дни,

 със други времена и нрави

 когато в мойте младини

 вървяха в синурите, крави...

 
Когато нашият народ

 превиваше гръб на полето,

 събирайки от него плод

 и радвайки се от сърцето.


Дойдоха Чужди в  моя край

 и те пред нищо не се спряха,

 и изградиха своя Рай,

 и срещу всички ни вървяха.


Тогава още аз растях

и търсех място на Земята,

 бях спиран аз, но не бях спрян,

 неканен влязох във Играта.


И свойте семена посях,

 намерих даже свойта ниша,

 къде със дързост, къде с страх

 в живота успях да се впиша...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...