16.12.2012 г., 17:19

Историята ми на кратко

598 0 0

Аз още помня други дни,

 със други времена и нрави

 когато в мойте младини

 вървяха в синурите, крави...

 
Когато нашият народ

 превиваше гръб на полето,

 събирайки от него плод

 и радвайки се от сърцето.


Дойдоха Чужди в  моя край

 и те пред нищо не се спряха,

 и изградиха своя Рай,

 и срещу всички ни вървяха.


Тогава още аз растях

и търсех място на Земята,

 бях спиран аз, но не бях спрян,

 неканен влязох във Играта.


И свойте семена посях,

 намерих даже свойта ниша,

 къде със дързост, къде с страх

 в живота успях да се впиша...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....