Воркосиган (Светослав Николов)
63 97
1 дек. 2007 г., 13:57

Историята на един графит 

  Поэзия » Любовная
653 0 7
Стената е празна, плаче самотна,
забравена от бога парче архитектура,
в забравен град, загинал за света,
нефритена усмивка, даряваща тъга.

Тя имаше желание,
имаше и свойството Причина,
имаше любов понякога,
преди ТЯ да си замине.

Раздялата им бе тежка,
но простa, без обещания.
Няколко листа политнаха,
носители на тъмното послание.

Стената, обаче остана и след това,
след Живота изкуствен, Живота-репетиция.
Флаконите изскачаха един подир друг.
“Тази стена е жива, ако ще аз да съм труп”.

И любовта на момчето, потънало в тъга,
си остана там, на тази стара стена.
Тя го обичаше, той нея също,
но палитрата стене, когато я чувстваш.

Потръпващ.

© Светослав Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно е! пфуу.... много въздействащо!
  • Прекрасно!
  • С това"потръпващ"накрая,сякаш предусещаш реакцията ми.Поздравявам те искрено!!!
  • Стената, обаче остана и след това,
    след Живота изкуствен, Живота-репетиция.
    Невероятно стихотворение!
  • Флаконите изскачаха един подир друг.
    “Тази стена е жива, ако ще аз да съм труп”.

    жива е да,и не е сама...
    поздрав...Светльо
  • И ще живее вечно там...
    БРАВО!!!
  • "Тя го обичаше, той нея също,
    но палитрата стене, когато я чувстваш."


    Хареса ми стиха ти!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??