Историята на един графит

Dec 1, 2007, 1:57 PM

Poetry » Love

650 0 7

Стената е празна, плаче самотна,
забравена от бога парче архитектура,
в забравен град, загинал за света,
нефритена усмивка, даряваща тъга.

Тя имаше желание,
имаше и свойството Причина,
имаше любов понякога,
преди ТЯ да си замине.

Раздялата им бе тежка,
но простa, без обещания.
Няколко листа политнаха,
носители на тъмното послание.

Стената, обаче остана и след това,
след Живота изкуствен, Живота-репетиция.
Флаконите изскачаха един подир друг.
“Тази стена е жива, ако ще аз да съм труп”.

И любовта на момчето, потънало в тъга,
си остана там, на тази стара стена.
Тя го обичаше, той нея също,
но палитрата стене, когато я чувстваш.

Потръпващ.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

chocolate (Муф)

2007-12-07T00:27:52+02:00

Страхотно е! пфуу.... много въздействащо!
Felicita (Йо)

2007-12-04T18:27:42+02:00

Прекрасно!
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

2007-12-01T15:39:49+02:00

С това"потръпващ"накрая,сякаш предусещаш реакцията ми.Поздравявам те искрено!!!
The_gold_f (Веселина Костадинова)

2007-12-01T15:29:42+02:00

Стената, обаче остана и след това,
след Живота изкуствен, Живота-репетиция.
Невероятно стихотворение!
elmo_toper (Елмо)

2007-12-01T15:23:12+02:00

Флаконите изскачаха един подир друг.
“Тази стена е жива, ако ще аз да съм труп”.

жива е да,и не е сама...
поздрав...Светльо
тюркоаз (Мариола Томова)

2007-12-01T14:30:39+02:00

И ще живее вечно там...
БРАВО!!!
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-12-01T14:24:02+02:00

"Тя го обичаше, той нея също,
но палитрата стене, когато я чувстваш."

Хареса ми стиха ти!
Поздрав!