Историята на един графит
Стената е празна, плаче самотна,
забравена от бога парче архитектура,
в забравен град, загинал за света,
нефритена усмивка, даряваща тъга.
Тя имаше желание,
имаше и свойството Причина,
имаше любов понякога,
преди ТЯ да си замине.
Раздялата им бе тежка,
но простa, без обещания.
Няколко листа политнаха,
носители на тъмното послание.
Стената, обаче остана и след това,
след Живота изкуствен, Живота-репетиция.
Флаконите изскачаха един подир друг.
“Тази стена е жива, ако ще аз да съм труп”.
И любовта на момчето, потънало в тъга,
си остана там, на тази стара стена.
Тя го обичаше, той нея също,
но палитрата стене, когато я чувстваш.
Потръпващ.
забравена от бога парче архитектура,
в забравен град, загинал за света,
нефритена усмивка, даряваща тъга.
Тя имаше желание,
имаше и свойството Причина,
имаше любов понякога,
преди ТЯ да си замине.
Раздялата им бе тежка,
но простa, без обещания.
Няколко листа политнаха,
носители на тъмното послание.
Стената, обаче остана и след това,
след Живота изкуствен, Живота-репетиция.
Флаконите изскачаха един подир друг.
“Тази стена е жива, ако ще аз да съм труп”.
И любовта на момчето, потънало в тъга,
си остана там, на тази стара стена.
Тя го обичаше, той нея също,
но палитрата стене, когато я чувстваш.
Потръпващ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Николов Всички права запазени
