Паяжини с невидими бодли
объркват сложно мислите с видения,
кристални, политнали отвън шепоти,
пропълзяват в моите владения,
по средата разлистват се розови пъпки,
откъснати и довяти от далечни имения,
посрещам дозите тревоги с усмихнати искри
и не се стряскам с непозволени изумления.
Прошепнати са тихо в бързината молитви,
заченати някак си неволно с откровения,
напоени са жестоко и жадно с онези сълзи,
които изместват покорно някои удивления,
като събудени от дълбоки сънища размисли,
на приспани под природите древни знамения,
довяти отдалече със сладкопойни песни,
изгубили се някъде по пътя без настроения,
докато ръцете ти сътворяват моите мечти
и рисуват върху мен историята на сътворението
и възкръсват истини от предишни животи,
като реактивират се дълбоко в ежедневията ни...
© Светлана Тодорова Все права защищены