23.01.2011 г., 13:56

Историята на сътворението

844 0 6

 

 

Паяжини с невидими бодли
объркват сложно мислите с видения,
кристални, политнали отвън шепоти,
пропълзяват в моите владения,
по средата разлистват се розови пъпки,
откъснати и довяти от далечни имения,
посрещам дозите тревоги с усмихнати искри
и не се стряскам с непозволени изумления.
Прошепнати са тихо в бързината молитви,
заченати някак си неволно с откровения,
напоени са жестоко и жадно с онези сълзи,
които изместват покорно някои удивления,
като събудени от дълбоки сънища размисли,
на приспани под природите древни знамения,
довяти отдалече със сладкопойни песни,
изгубили се някъде по пътя без настроения,
докато ръцете ти сътворяват моите мечти
и рисуват върху мен историята на сътворението
и възкръсват истини от предишни животи,
като реактивират се дълбоко в ежедневията ни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Славяна, благодаря за посешението, зарадва ме коментара ти!
  • Всяка човешка душа е начало на сътворението, уловила си го, поздравления!
  • Веси, благодаря за разкошното удивление.Сбъднати мигове ти пожелавам!
    Галя, радвам се за откровението!
    Магдалена, благодаря за милите думички!Хубава вечер ти желая!
    Николина, зарадва ме и ти с усмивките. Много настроение и романтични мигове ти пожелавам!
  • невероятно хубаво стихотворение...
    много, много ми хареса..
    Светлана, сърдечно.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...