2 апр. 2019 г., 17:32  

IV. Завръщане

847 4 10

През ада, чистилище, райски градини,

минава – не всяка душа – зад воала.

Готова за път, след много години...

родители, близки, любима избрала!

 

И тръгва... През Лета... настъпва забрава...

Животът предишен е скрит зад завеса....

Душата се ражда, расте и съзрява

и почва играта в поредна пиеса!

                *    *    *

При срещата, мила, целувай ме нежно...

Свенливо и плахо прекрача ли прага,

то ти погледни ме в очите копнежно...

и пак приласкай ме с усмивката блага!

 

Да тръгнем... ръка за ръка... през гората...

сърцето любящо подарък ти давам.

Разкривам си, мила, пред тебе душата...

предишните грешки с любов опрощавам!

 

Пред нас е полянката с кичеста бука...

Две влюбени птици там в клоните пеят...

Под буката изворче бистро бълбука...

Сърцата копнеят в едно да се слеят!...

 

октомври 2002

Ред.: 21 март – 15,55 ч., 2 април 2019

 

("Влюбените птици летят по две" 5 том)

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Меги, Маргарита, Ирина, Димитрина, Лидия Пепи Катя – благодаря ви за прекрасните коментари. Благодаря и на тези, добавили в Любими. Имате толкова добри и щедри души.Трогнахте ме с положителната енергия която блика от всеки ваш коментар. На всички ви – здраве, щастие и творчески успехи!
  • Много ми хареса!Поздравления, Иван!
  • Изворчето под буката... прекрасно!
  • Стихотворението е повече от прекрасно! Идейният замисъл личи ясно във всяка поетична строфа! Лирическото чувство пропива отделните куплети и придава още по- голяма наситеност на творбата. Звученето на всеки един стих гали и докосва по невероятен начин сетивата. Имате моите адмирации!
  • Страхотно е, в това пролетно утро! Усмихна ме!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...