IV. Завръщане
През ада, чистилище, райски градини,
минава – не всяка душа – зад воала.
Готова за път, след много години...
родители, близки, любима избрала!
И тръгва... През Лета... настъпва забрава...
Животът предишен е скрит зад завеса....
Душата се ражда, расте и съзрява
и почва играта в поредна пиеса!
* * *
При срещата, мила, целувай ме нежно...
Свенливо и плахо прекрача ли прага,
то ти погледни ме в очите копнежно...
и пак приласкай ме с усмивката блага!
Да тръгнем... ръка за ръка... през гората...
сърцето любящо подарък ти давам.
Разкривам си, мила, пред тебе душата...
предишните грешки с любов опрощавам!
Пред нас е полянката с кичеста бука...
Две влюбени птици там в клоните пеят...
Под буката изворче бистро бълбука...
Сърцата копнеят в едно да се слеят!...
октомври 2002
Ред.: 21 март – 15,55 ч., 2 април 2019
("Влюбените птици летят по две" 5 том)
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
