26 апр. 2014 г., 09:00

Иялдъзите на мама

592 0 0

 

Лехите с мамините  иялдъзи бяха

проснати пъстри черги на двора,

които изгряваха през юли.

Всеки иялдъз си имаше име.

Мама  прегръщаше младите цветове,

галеше ги нежно и вглеждайки се

в кръглите им съцветия, им  говореше.

Като че прегръщаше  самия живот

и му се обясняваше...

А те ще се пръснат от великолепие...

Наперени като  петлета,

искрящи в седмолинието на багрите.

Винаги  прекопани и поляти.

 Във света съм от доста години,

но не видях по-хубави от мамините иялдъзи!

Толкова я обичаха и я слушаха

тия царици на звездните цветя.

Като  алчен скъперник, който

се радва на  скъпоценностите си,

така и мама се извисяваше

сред своите лехи,

докато  оглеждаше иялдъзите

и пълнеше очите си с радост,

а душата си с богатство...

Тоя спомен така  ме натъжава.

Няма ги вече иялдъзите, няма я мама...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...