- Аз вече не съм глупака,

                     който се губи в измами.

                     Едва ли ще ме познаеш,

                     същият като баща ми.

                   - Днес се попитах, защо ли,

                     казват, че ме обичат.

                     Какво ще поискат от мене

                    и на какво ме обричат.

                   - Ти, дали, тук ще наминеш,

                    та да се видим? Едва ли...

                   - Не чакай. Мене отдавна,

                     ветровете са ме отвели.

                    - А, знаеш, онези орехи...

                      от старата ни градина...

                    - Да, бе и аз ги сънувах,

                      клони допрели двамина.

                    - А, ти там, как презимува?

                    - Тук, зимата беше лека.

                     - ...и все така ли флиртуваш...

                       - В главата ти все ли са тия?

                         Не се променя човекът.

                      - Нали бях луда гидия...

                        ...мени се, но не е дреха.