Apr 22, 2016, 2:45 PM

Из чата...

  Poetry » Other
946 0 0

 

 

 

                   - Аз вече не съм глупака,

                     който се губи в измами.

                     Едва ли ще ме познаеш,

                     същият като баща ми.

 

                   - Днес се попитах, защо ли,

                     казват, че ме обичат.

                     Какво ще поискат от мене

                    и на какво ме обричат.

 

                   - Ти, дали, тук ще наминеш,

                    та да се видим? Едва ли...

 

                   - Не чакай. Мене отдавна,

                     ветровете са ме отвели.

 

                    - А, знаеш, онези орехи...

                      от старата ни градина...

 

                    - Да, бе и аз ги сънувах,

                      клони допрели двамина.

 

                    - А, ти там, как презимува?

 

                    - Тук, зимата беше лека.

 

                     - ...и все така ли флиртуваш...

 

                       - В главата ти все ли са тия?

                         Не се променя човекът.

 

                      - Нали бях луда гидия...

                        ...мени се, но не е дреха.

          

                     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...