Apr 22, 2016, 2:45 PM

Из чата...

  Poetry » Other
944 0 0

 

 

 

                   - Аз вече не съм глупака,

                     който се губи в измами.

                     Едва ли ще ме познаеш,

                     същият като баща ми.

 

                   - Днес се попитах, защо ли,

                     казват, че ме обичат.

                     Какво ще поискат от мене

                    и на какво ме обричат.

 

                   - Ти, дали, тук ще наминеш,

                    та да се видим? Едва ли...

 

                   - Не чакай. Мене отдавна,

                     ветровете са ме отвели.

 

                    - А, знаеш, онези орехи...

                      от старата ни градина...

 

                    - Да, бе и аз ги сънувах,

                      клони допрели двамина.

 

                    - А, ти там, как презимува?

 

                    - Тук, зимата беше лека.

 

                     - ...и все така ли флиртуваш...

 

                       - В главата ти все ли са тия?

                         Не се променя човекът.

 

                      - Нали бях луда гидия...

                        ...мени се, но не е дреха.

          

                     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...