22.04.2016 г., 14:45 ч.

Из чата... 

  Поезия » Друга
510 0 0

 

 

 

                   - Аз вече не съм глупака,

                     който се губи в измами.

                     Едва ли ще ме познаеш,

                     същият като баща ми.

 

                   - Днес се попитах, защо ли,

                     казват, че ме обичат.

                     Какво ще поискат от мене

                    и на какво ме обричат.

 

                   - Ти, дали, тук ще наминеш,

                    та да се видим? Едва ли...

 

                   - Не чакай. Мене отдавна,

                     ветровете са ме отвели.

 

                    - А, знаеш, онези орехи...

                      от старата ни градина...

 

                    - Да, бе и аз ги сънувах,

                      клони допрели двамина.

 

                    - А, ти там, как презимува?

 

                    - Тук, зимата беше лека.

 

                     - ...и все така ли флиртуваш...

 

                       - В главата ти все ли са тия?

                         Не се променя човекът.

 

                      - Нали бях луда гидия...

                        ...мени се, но не е дреха.

          

                     

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??