... Из дневника на един луд

Ужасени парченца от мъртво време,

страховити в своята живост,

болезнени поради своята преходност,

разпокъсаността и безизходицата си...

Мъртво време, посетено отново от агония,

но ти идваш при мен,

пробождайки безизразното време,

тогава мога да усетя радостна жива топлина.

Време, прекарано в разпръскване на черния прах,

не отронвам нито дума, но всичките ми рани кървят.

Отново потъвам, потъвам, потъвам...

потапям се капсула от мръсна кал и се разтапя душата ми.

Адски страх, страх от мъртвото време,

блестят кървави, но студени безкрайни тръпки,

идващи право от разкъсаното, но силно биещо сърце,

очакващо атаката на агонията от спомени, замъгляващи ума.

Това са те, това са те,

просто фрагменти от един безмислено отлитащ живот,

запазени като шепи, пълни с вятър...

... това е време, отминало в луда заблуда...

Дни и черни нощи, сменящи се непрестанно,

луда надпревара, някъде в празното небе,

спомени, пропити от агонията на времето,

но запазени за мен, в малка празна стая.

Мъртво време, къде отиваш? Къде отиваш?

Кой те използва? Кой, ако не аз...

Убийството на моя живот -

това е времето ми за живеене...