... Из дневника на един луд
Ужасени парченца от мъртво време,
страховити в своята живост,
болезнени поради своята преходност,
разпокъсаността и безизходицата си...
Мъртво време, посетено отново от агония,
но ти идваш при мен,
пробождайки безизразното време,
тогава мога да усетя радостна жива топлина.
Време, прекарано в разпръскване на черния прах,
не отронвам нито дума, но всичките ми рани кървят.
Отново потъвам, потъвам, потъвам... ...