Из дневника на една Палечка
Люлея се на тънкото стебло,
треперя върху листа на живота.
Родих се в приказка без потекло,
не различавам кюлче от банкнота.
Притихнала в косите на нощта,
готова съм живота си да браня.
Очаквам оня взрив от суета,
след който и дъхът нанася рани.
Когато малка капка красота
не може даже с лупа да се види,
аз искам да се скрия под листа,
но се страхувам да не ви обидя.
Сега водата носи ме натам,
където няма тиня и жабоци.
Не трябва да живееш в страх и срам!
ми каза татко Ханс. Добри уроци.
. . .
Вълна от дим и истеричен смях
сценария на приказката скъса.
Дали герой от персонажа бях,
да питам антиквар е вече късно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
