10 авг. 2019 г., 19:42

Из: "Дневникът на Арти" 18 (Голдън ретривър)

589 0 0

Из "Дневникът на Арти"...

 

Дядо вози ме с колата,
Мерцедеска малка, но е много яка.
"Днес ще ходим на чешмата,
тубите да пълним със водата,
дето си извира някъде от планината."
– рече и отсече, 
бързо се завтече 
тубите събира,
място им намира,
между нас петима.
Решихме да оставим тати и детето,
да пробват на реката как върви рибето.
Останалите трима 
задрапахме баира,
А мама как така 
спокойна остана
с крава зад гърба?!
После дядо ни разходи
с малката количка и села обходи.
Свечери се,
Слънце – скри се.
От небето светна кръгла лампа
Там – на вилата Багрянка.
То било луна,
а до нея мъничка звезда.
И така, в романтика ми ти една,
тати пекна риба на тикла.
Дали от магазин я налови,
или от близките води,
туй има ли значение,
щом има приключение?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...