13 июл. 2019 г., 10:47

Из : " Дневникът на Арти "3 (Голдън ретривър)

658 0 0

Името ми Арти, вече знаете.
Не е нужно да гадаете
що съм тъй наречен - 
На изкуството съм вречен!
И семейството ми АРТ е,
Мама, тати се обичат,
В музиката се обричат.
Стилове делят на две:
Рок и Джаз поле.
А детето слуша всичко,
Кънтри си избра самичко.
Мисли се за много АРТистично- 
Плува и рисува плуристично.
Мама, пък, в годината събра 
АРТ и Мениджмънт така,
че стана тя една, не мога да я спра...
Все нещо пише, пак твори,
Е стига мамо, спри се, спри
И малко почини!
Ний тук дошли сме на морето
Да си попечем  дупето,
Малко да помързелуваме,
А после ще си АРТ-мъдруваме.
Ох стига вече съм дърдорил, 
Сега ме оставете да си дремна,
До тати близко да полегна.
После той ще ме разходи
И АРТистично ще подходи,
Пред залеза да постоим,
Дано се малко умиротворим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...