13.07.2019 г., 10:47

Из : " Дневникът на Арти "3 (Голдън ретривър)

654 0 0

Името ми Арти, вече знаете.
Не е нужно да гадаете
що съм тъй наречен - 
На изкуството съм вречен!
И семейството ми АРТ е,
Мама, тати се обичат,
В музиката се обричат.
Стилове делят на две:
Рок и Джаз поле.
А детето слуша всичко,
Кънтри си избра самичко.
Мисли се за много АРТистично- 
Плува и рисува плуристично.
Мама, пък, в годината събра 
АРТ и Мениджмънт така,
че стана тя една, не мога да я спра...
Все нещо пише, пак твори,
Е стига мамо, спри се, спри
И малко почини!
Ний тук дошли сме на морето
Да си попечем  дупето,
Малко да помързелуваме,
А после ще си АРТ-мъдруваме.
Ох стига вече съм дърдорил, 
Сега ме оставете да си дремна,
До тати близко да полегна.
После той ще ме разходи
И АРТистично ще подходи,
Пред залеза да постоим,
Дано се малко умиротворим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...