25 мар. 2020 г., 12:45

Из " Дневникът на Арти " - част Втора

663 0 0

Житейски терзания 2
...
Ден - не знам си кой си,
ако искаш - брой си...
Още сме под карантина -
цяаааалата родина.
Мен ме пущат само на тераска ,
но от снощи дъжд запраска.
Днеска - гледам побеляло, 
викам - то дръвчето разцъфтяло.
Но уви-
сняг вали.
Хубавото време пак се развали.
Тъкмо се настроих за навън,
сега ще си стоя кат' пън. 
Тати пусна климатика, 
мама нещо тананика,
а детето - седна на дупето,
взе да учи, да го видиш ти хлапето...
Мога вече да поспя,
мама: " Аз, пък, ще творя!"
И отново се унесе, 
във поезия пренесе 
семейната идилия
На Артибалт-ската фамилия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...