25 мар. 2020 г., 12:45

Из " Дневникът на Арти " - част Втора

660 0 0

Житейски терзания 2
...
Ден - не знам си кой си,
ако искаш - брой си...
Още сме под карантина -
цяаааалата родина.
Мен ме пущат само на тераска ,
но от снощи дъжд запраска.
Днеска - гледам побеляло, 
викам - то дръвчето разцъфтяло.
Но уви-
сняг вали.
Хубавото време пак се развали.
Тъкмо се настроих за навън,
сега ще си стоя кат' пън. 
Тати пусна климатика, 
мама нещо тананика,
а детето - седна на дупето,
взе да учи, да го видиш ти хлапето...
Мога вече да поспя,
мама: " Аз, пък, ще творя!"
И отново се унесе, 
във поезия пренесе 
семейната идилия
На Артибалт-ската фамилия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...