Житейски терзания 2
...
Ден - не знам си кой си,
ако искаш - брой си...
Още сме под карантина -
цяаааалата родина.
Мен ме пущат само на тераска ,
но от снощи дъжд запраска.
Днеска - гледам побеляло, 
викам - то дръвчето разцъфтяло.
Но уви-
сняг вали.
Хубавото време пак се развали.
Тъкмо се настроих за навън,
сега ще си стоя кат' пън. 
Тати пусна климатика, 
мама нещо тананика,
а детето - седна на дупето,
взе да учи, да го видиш ти хлапето...
Мога вече да поспя,
мама: " Аз, пък, ще творя!"
И отново се унесе, 
във поезия пренесе 
семейната идилия
На Артибалт-ската фамилия.