25 mar 2020, 12:45

Из " Дневникът на Арти " - част Втора

661 0 0

Житейски терзания 2
...
Ден - не знам си кой си,
ако искаш - брой си...
Още сме под карантина -
цяаааалата родина.
Мен ме пущат само на тераска ,
но от снощи дъжд запраска.
Днеска - гледам побеляло, 
викам - то дръвчето разцъфтяло.
Но уви-
сняг вали.
Хубавото време пак се развали.
Тъкмо се настроих за навън,
сега ще си стоя кат' пън. 
Тати пусна климатика, 
мама нещо тананика,
а детето - седна на дупето,
взе да учи, да го видиш ти хлапето...
Мога вече да поспя,
мама: " Аз, пък, ще творя!"
И отново се унесе, 
във поезия пренесе 
семейната идилия
На Артибалт-ската фамилия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....