24 апр. 2020 г., 06:47

Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 12

789 0 0

Житейски терзания 12
...
Всички изтрещяхме,
и очи събрахме,
продължава, пустата му, карантина,
на световната дружина.
Взех и аз да не додялам, 
омръзна ми да дрямам... 
"Ах, само да тъ погна 
така щъ изплющя, 
коронките ти ще прекърша,
хатъра ти, гадино мръсна, скърша!"
Бълнувам си нецензурирано, 
и с доста доза декорирано. 
Животът ни абсурдно се обърка,
тоз враг направо ни побърка,
да търсим смислено решение,
а борим се със сенки и видение.
Едни го имат, 
други - не,
третите умират,
а някои, пък, даже не разбират...
Вчера и министъра ни заповяда:
" Да не виждам ви без маски!"
Днеска пак се изповяда:
" Отменям!" - казано без ласки. 
Утре к'во ли ще се спряга, 
а Генерала? Той къде се дяна?!
Взе да липсва, нещо бяга...
Така живуркаме си ден за ден,
до кога ли?! - въпроса притесни и мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...