24 апр. 2020 г., 06:47

Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 12

785 0 0

Житейски терзания 12
...
Всички изтрещяхме,
и очи събрахме,
продължава, пустата му, карантина,
на световната дружина.
Взех и аз да не додялам, 
омръзна ми да дрямам... 
"Ах, само да тъ погна 
така щъ изплющя, 
коронките ти ще прекърша,
хатъра ти, гадино мръсна, скърша!"
Бълнувам си нецензурирано, 
и с доста доза декорирано. 
Животът ни абсурдно се обърка,
тоз враг направо ни побърка,
да търсим смислено решение,
а борим се със сенки и видение.
Едни го имат, 
други - не,
третите умират,
а някои, пък, даже не разбират...
Вчера и министъра ни заповяда:
" Да не виждам ви без маски!"
Днеска пак се изповяда:
" Отменям!" - казано без ласки. 
Утре к'во ли ще се спряга, 
а Генерала? Той къде се дяна?!
Взе да липсва, нещо бяга...
Така живуркаме си ден за ден,
до кога ли?! - въпроса притесни и мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....