Житейски терзания 12
...
Всички изтрещяхме,
и очи събрахме,
продължава, пустата му, карантина,
на световната дружина.
Взех и аз да не додялам, 
омръзна ми да дрямам... 
"Ах, само да тъ погна 
така щъ изплющя, 
коронките ти ще прекърша,
хатъра ти, гадино мръсна, скърша!"
Бълнувам си нецензурирано, 
и с доста доза декорирано. 
Животът ни абсурдно се обърка,
тоз враг направо ни побърка,
да търсим смислено решение,
а борим се със сенки и видение.
Едни го имат, 
други - не,
третите умират,
а някои, пък, даже не разбират...
Вчера и министъра ни заповяда:
" Да не виждам ви без маски!"
Днеска пак се изповяда:
" Отменям!" - казано без ласки. 
Утре к'во ли ще се спряга, 
а Генерала? Той къде се дяна?!
Взе да липсва, нещо бяга...
Така живуркаме си ден за ден,
до кога ли?! - въпроса притесни и мен.