11 июл. 2019 г., 17:27

Из : " Дневникът на Арти " (Голдън ретривър)

2K 0 1

Ех, че хубаво на плажа,
нека ви разкажа:
Тати води ме на пейка,
слага повода на рейка,
че си падам малко блейка...
К'во да гледам, тук - пернати,
Липсват ми приятелки космати.
Те не идват толкоз рано,
Като мен да лъскат рамо...
Ей го на - детето вече е в морето,
а пък аз да блея по небето...
Измислих що да сторя - 
Почнах тихичко да ровя,
И мама хич не ме видя,
Измъкнах се и хукнах към брега.
Какво пък, туй не е беля 
да плувам с тати е игра!
И пръчка във водата си намерих,
После тъй за мъничко се начумерих, 
Защо ми взима пръчката детето,
Какво съм му направил на хлапето?!
Ооо,  каква била играта - 
Да я хвърли  във водата,
Аз да търся, да намеря,
Пръчка нося като водна фея.
Ех, че хубаво на плажа,
Утре пак дано намажа.
Ще съм тих и кротък аз,
Вземайте ме с вас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....