11 июл. 2019 г., 17:27

Из : " Дневникът на Арти " (Голдън ретривър)

2K 0 1

Ех, че хубаво на плажа,
нека ви разкажа:
Тати води ме на пейка,
слага повода на рейка,
че си падам малко блейка...
К'во да гледам, тук - пернати,
Липсват ми приятелки космати.
Те не идват толкоз рано,
Като мен да лъскат рамо...
Ей го на - детето вече е в морето,
а пък аз да блея по небето...
Измислих що да сторя - 
Почнах тихичко да ровя,
И мама хич не ме видя,
Измъкнах се и хукнах към брега.
Какво пък, туй не е беля 
да плувам с тати е игра!
И пръчка във водата си намерих,
После тъй за мъничко се начумерих, 
Защо ми взима пръчката детето,
Какво съм му направил на хлапето?!
Ооо,  каква била играта - 
Да я хвърли  във водата,
Аз да търся, да намеря,
Пръчка нося като водна фея.
Ех, че хубаво на плажа,
Утре пак дано намажа.
Ще съм тих и кротък аз,
Вземайте ме с вас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...