Jul 11, 2019, 5:27 PM

Из : " Дневникът на Арти " (Голдън ретривър)

2K 0 1

Ех, че хубаво на плажа,
нека ви разкажа:
Тати води ме на пейка,
слага повода на рейка,
че си падам малко блейка...
К'во да гледам, тук - пернати,
Липсват ми приятелки космати.
Те не идват толкоз рано,
Като мен да лъскат рамо...
Ей го на - детето вече е в морето,
а пък аз да блея по небето...
Измислих що да сторя - 
Почнах тихичко да ровя,
И мама хич не ме видя,
Измъкнах се и хукнах към брега.
Какво пък, туй не е беля 
да плувам с тати е игра!
И пръчка във водата си намерих,
После тъй за мъничко се начумерих, 
Защо ми взима пръчката детето,
Какво съм му направил на хлапето?!
Ооо,  каква била играта - 
Да я хвърли  във водата,
Аз да търся, да намеря,
Пръчка нося като водна фея.
Ех, че хубаво на плажа,
Утре пак дано намажа.
Ще съм тих и кротък аз,
Вземайте ме с вас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Генева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...