1 янв. 2021 г., 16:54

Из " Дневникът на Арти " - Пейзажни детайли 2

403 0 0

...
И всички спят,
любуват се на тишината...
А Новата година, все още сляпа,
ражда първия си ден.
И ето утрото прохожда,
със слънчев лъч захожда
измежду процепи на щори,
очите потреперват, клепачът се отвори.
Мъглата, с прашното си наметало 
изчезнала е днес от хорските стобори.
Опитвам се да чуя сутрешното кречетало -
и то не кукурига, дълбоко е заспало.
Вече обедното време
опитва да ни ободри,
стомахът ни не дреме,
хапката и жаждата да утоли.
Следват дни - текущи празненства,
имениците ще черпят, отново иде веселба.
Но работа - не чака,
трудът, след 2-3 дни, ще хлопа на вратата,
а ученикът ранобудно
ще слуша в час все тъй " умно".
И само в малките моменти,
като в сапунените ленти,
ще има сладка тишина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...