...
И всички спят,
любуват се на тишината...
А Новата година, все още сляпа,
ражда първия си ден.
И ето утрото прохожда,
със слънчев лъч захожда
измежду процепи на щори,
очите потреперват, клепачът се отвори.
Мъглата, с прашното си наметало 
изчезнала е днес от хорските стобори.
Опитвам се да чуя сутрешното кречетало -
и то не кукурига, дълбоко е заспало.
Вече обедното време
опитва да ни ободри,
стомахът ни не дреме,
хапката и жаждата да утоли.
Следват дни - текущи празненства,
имениците ще черпят, отново иде веселба.
Но работа - не чака,
трудът, след 2-3 дни, ще хлопа на вратата,
а ученикът ранобудно
ще слуша в час все тъй " умно".
И само в малките моменти,
като в сапунените ленти,
ще има сладка тишина.