e4i (Елена)
69 675
12 окт. 2017 г., 15:31

Из не вяра 

  Поэзия » Другая
713 2 9

Виниш ме днес за липсата на вяра,
че няма вече сила в мен.
Нима забравя се тъй лесно изневяра,
която трън забива всеки ден?

 

Тук не за прошки става дума.
За болка е, че бил си споделен, 
че нашата любов си дал на друга, 
а не на нас... и не на мен...
Е.И.

© Елена Все права защищены

12.10.2017

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Руми, благодаря ти!
  • Малко думи, които казват много! Тъжно, но е толкова истинско! Сърдечен поздрав, Елена!
  • Привет Пепи! Именно за това два чифта ръце, носят повече от един, особено, когато веднъж вече е чупено.
    Радвам се, че се отбихте момичета и взехте отношение!
    Благодаря ви!
  • Вярата е крехка. Ако се счупи, залепеното не винаги издържа натиска на времето. Привет, Ели!
  • Така си е Ани. Изневярата е липса на вяра в любовта с партньора. Това важи за всякакъв вид отношения. За да простиш изневяра, трябва вяра за равновесие, а щом са двама, значи е двустранен процес...Омотана работа
  • Не повярваш ли, не прощавш...
  • Чо, мило ми е, че се отби при мен!
  • Тежки редове, като внезапна градушка, дълбаеща дълбоки рани в съзнанието и сърцето. Запасите от компромиси явно са изчерпани.
    Ели...
  • Такъв урок не се забравя.
    Споменът остава да гори.
    да, веднъж е хубаво да се прощава,
    но от това не спира да боли.
    Благодаря ти!
Предложения
: ??:??